Аз не владея звездните величия.
Напротив - те владеят в мен.
На грешната земя не идвам за почивка -
родена съм в грешният и ден.
Аз грешница съм,
както хиляди били са преди мен,
ала по твърдата земя
не стъпвам аз предрешена
и не надзъртам скришом в бъдният и ден.
Аз грешница съм,
от ония грешници,
напускащи безгрешни грешната земя,
родени да изкупват с греховете си
потъпканите норми на честта.
Да .
Аз съм грешница!
А ти безгрешни,звездни рицарю,
да ,ти!
Почувствал ли си на плещите си греха?
Познаваш ли самотнико,
владетел на звездите,
познаваш ли ти любовта?
Болял ли си за чужда болка?
Посрещал ли си буден изгрева?
Погребвал ли си някога ЗВЕЗДА?!
Не ме кори тогава!
Не ме кори за дързостта!
Звездата ти по своя земен път ще продължава
додето изгори, ала сама!…
Обичам те.
Да! Да! Обичам те!
Със скритата надежда
да те даря с истинска,
не отразена светлина,
очите ми в твоя свят поглеждат
с дързостта на грешната жена.
Обичам те.
Нали съм грешница,
аз не познавам от прегрешение страха
и с дързостта на грешница
нахлувам в твоя свят,
за да го съживя…
Обичам те!
Прости ми дързостта!

СЕГА

За времето, когато ще те няма.
За времето, когато ще те има,
но в някой друг по-хубав свят.
Когато ще сме двама,
но само в спомена и тръпката
останали без дъх и власт.
Когато с изгладнели устни ще събирам
трохите от трапезата на спомена.
За врамето, когато ще забравям.
За времето, когато ще си спомням…

За него ли ?!
Не ми се мисли….сега.

Привилегия

Колко нощи лудо биле съм пила,
докато вплитах душата си в твойта душа.
Колко млади луни в роса съм умила,
залутана в лабиринта “греша-не греша”.

Колко слънчеви изгрева вливаха сила,
лъч по лъч - черга със тях да тъка,
за да има душата ми какво да постила,
щом към мене ти протегнеш ръка.

Сега съм сама. Къде да се скрия?
Някаква странна лудост е това.
А всъщност, тя е нашата магия -
можем да говорим без слова.

***

Потръпваме, въздишаме…
Да можехме да върнем
някак времето назад.
На устните замръзва
Страшното “обичам те”,
защото нямат право
тези устни да го изрекат.
Дъждът вали.
Измива стъпките.
Последните.
Най-тежките.
И ето-
пак оставаме сами.
В очите няма сълзи.
Гласът ми вече не трепери.
Замина си.
Останахме със болката сами.

Изгубена

Далечен е светът
несподелен от двама.
Далечна е душа,
в която слънцето го няма
и пусти, и самотни са вселените
щом са сами,
от никого несподелени те.
Бездна е душа такава.
Там болката разпалва
своята жарава
и в танц езически
повлича сетивата,
но няма я
във тоя танц душата.

А как
светът заспиваше
в нашите нозе
щом погледът ти
върху мен се спре
и звездопади рукваха,
мислите ми хукваха
да търсят нашето небе…

* * *

Ти питаш ласките къде са
и ме упрекваш за скръбта.
Кажи,
нима възможно е
да се прощаваме
без скръб и без тъга?
Нима възможно е
да пишем ведри стихове
в душата ни стихия щом гори
и чувства, непонятно искрени,
извикват в очите ни сълзи?
Но виж-
луната пак е златна ябълка
и пак са мои всичките мечти.
Прекършеното бързо заздравява,
щом вяра в очите ни гори.
И ето-
пак съм усмихната и весела.
Една щастливка, влюбена във вятъра.
От болката не намалява вярата,
а просто мъничко горчи.
Но нищо!
Дори излъгани понякога,
завръщаме се пак при любовта.
Без нея щяхме ли да спастриме
живот за таз земя?!

* * *
Рано е още да се зазимява, зная.
Точката е далече,
това е просто запетая.
Защото има още
алеи непребродени
и много пейки, очакват ме,
от мене неспоходени.
В шепите си крия
нежност спотаена.
Душата ми
не е пустиня,а вселена.
И зимата не ме смразява.
Тя прави ме по-чиста, бяла
и с кристална нежност ме зарежда.
Не, не!
Не съм я зазимила още
моята надежда.

Искам

Не желая вече,
да преглъщам
сухите трохи на спомена.
Не желая
да се давя във мечти.
Искам
да съм жар разпалена.
Искам
да създавам спомени.
Искам
аз да съм мечта.
Искам.
Искам!
Искам!…

Ще изригнат
нежност спотаена,
жар и плам подтиснати,
само ти ме докосни!…

А аз съм…
само шепа тишина,
приседнала пред прага
на душата ти…

* * *

Вглеждал ли си се в очи на грешница?
Виждал ли си колко мъдра святост има в тях?
Най-лесно опрощава грешната жена,
защото тя познала е греха.
А как обича грешната жена-
без сметки, страх, ограничения!
Душата и като жарта,
готова винаги е да припламне,
кога докосне я страстта.
Защото тя изстрадала е
всяка своя истина,
в душата си е скътала
девствена мечта,
но не признава
половинчати истини
и не прощава за лъжа.

За всяка грешка има опрощение.

Писмо
или прости

Към белият лист
посягам сега,
решила писмо да напиша.
След дълга раздяла
се връщам сама
и не искам
за нищо да питаш.
Аз бях надалече.
Погълната бях
от дълбоки простори.
Смях и илюзии.
В косите ми
звездният прах,
заплиташе плитки
с ветрове теменужени.
Аз бях надалече.
Завръщам се тук,
изстрадала своите истини.
Не плача.
Не моля.
Не треперя от студ.
Аз просто
се чувствам пречистена…

Наричане

Нека в тази нощ
звездопади над теб се посипят
и за всяка звезда
щастлив миг аз, ти наричам!
Искам магическа мощ
на ориснца.Да те орисам
в очите ти
вечно да греят слънца
и да си все тъй обичан!

Намерена

Небето снощи
звездопад ми подари.
Разтвори ме
и разпиля ме
на хиляди искри.
В бездната ми
рой пеперуди
нахлуха
с дръзка красота.
И знаеш ли,
тя, болката,
не просто
в душата ми заспа.
От пеперудената нежност
попи тя пъстрота.
На слънчева дъга изви се,
превърна в ден нощта.

И отново
намерих очите си.
Мога да гледам в очите
без да боли.
И отново
намерих ръцете си.
Галя с топли пръсти
нечие мило лице.
И сълзата
смразила сърцето ми,
в пеперудена
нежност попи
и изля във душата ми
сто капчука
от дръзки мечти.