ОЖУЛЕНИ МИСЛИ

Магьосници

Магията във нас се крие,
в душите ни
света разлистващи,
в желанието да се бием
макар и с призраци
за свойте истини,
в словата ни -
щурци събудени
от боси стъпки на мечта
пленили залези учудени,
но все бленуващи зора.

Магьосници сме ние
напук на всичко оцеляли,
успели в шепите да скрем
въгленче
от нестинарските жарави.
Душите си
като саван разстлали -
по тях да лягат ветровете
кога звездите са ги приласкали
с омаята на лунно цвете...

Не такава?

Бялата дреха
на моето вричане
се търкаля захвърлена
някъде там,
където съблякохме
голи душите си
и пристъпихме с трепет
към нашия храм.
А храмът
оказа се мелница
безпощадно смилаща
нашата страст.
Аз,
непокаяна грешница,
рисувам икона -
да танцувам
с нея в захлас.
Нощем
нестинарски жарави
привличат ме.
Като пеперуда съм
в тяхната власт.
Пърлят огньове
крилете ми,
но да избягам
не мога от тях.
Денем
на оная икона приличам -
тиха святост
и кротка печал.
На стегната плитка
делника сплитам.
Но?.
Не такава си ме мечтал?

Реалност

Следите на нощната страст
ме гледат с тъжни очи.
Отърсили
тяхната власт
пак ставаме само
две голи души
поели
в различни посоки,
прегърнали
делника равен
мечтаещи
в сън да забравим,
че дните са нашта реалност?

А утрото сякаш на пук
идва все толкова рано...

* * *

Омръзна ти
да се бориш с призраци,
мила, нали?!
Омръзна ти
да те гледат с чужди очи,
да усещаш
как все се опитват
да те вместят
в нечия рамка
щом душата ти литва.
Да си сянка,
клонинг някакъв
на разбити мечти?
Омръзна ти...
Но като птица,
по някакви
извратени закони,
привикнала с клетката,
не литваш.
Дори да я няма решетката...

На себе си

Недей да плачеш.
Иска ти се да се предадеш.
А на децата си разправяш,
че пътищата трудни
водят най-далеч,
че болките каляват
и правят те човек,
че в тоя свят озъбен
с усмивка се върви напред,
че колена ожулени
са гордост щом не си пълзял,
а от крак подложен
за миг с земята си се слял...
Не плачи!
Огледай се
в очите на децата си -
с усмивка,
не със сълзи ги гали!

Ожулени мисли

Спънах се в думите ти
и си ожулих душата.
Накъде ли съм хукнала?! -
Няма да си изпусна съдбата.
Най-много от бягане
да пропусна
я да се влюбя,
я нещо за губене
да не изгубя,
или да подмина отбивката
за оная уличка,
на която
си забравих усмивката
и оставих
парче от себе си
като гарант,
че някой ден ще се върна
щом се уморя
да съм пяна
вълната прегърнала.

Истинска

Истинска си
щом раздаваш,
забравила
приходите да броиш.
И може на луната
сама да се усмихваш,
и може
само тя да те теши,
и може
в бездна да увисваш
изгубила посоки и лъчи,
но истинска си
щом можеш
от въглен
пожарища да разгориш
и с всеки миг
от теб обсебен
вселени да твориш.
И истинска си
щом успяваш
магия да създаваш,
макар и срещу болка и сълзи,
щом можеш да прощаваш.
Или пък ...
никога да не простиш...

Орисана

Ще се намираш,
във врабешка стъпка
смутила снега.
Ще се събуждаш
като омагьосана пъпка
презряла студа.
Ще литваш
подвластна на всяка тръпка,
преродила греха
и ще пееш
дори когато проплаква
твойта душа,
защото
така си орисана -
да бъдеш ЖЕНА

Попътен вятър

Обичай по много!
Искай по много!
Живей по много!
После
и страдай по много!
Но знай, че си струва,
дори и в душата
ураган да бушува
и да помита
по пътя си всичко,
той не ще те превърне
в нещо безлично.
Защото си искала,
защото си имала
и навярно раздала си много.
Тогава не ще те поглежда
и болката строго.
Тя ще бъде
просто стъпчица малка,
вятър попътен
към голямото щастие
след големия тътен.

На пук

Сълзата уми
лицето на вятъра
и яхна първия лъч.

Объркани мисли
в главата ми
все след нея търчат.

С блясък
на люспеста риба
спомен премята се в кръг.

Ръждива подкова
надежди гравира.
Бързо я хвърлям зад гръб.

Разпиляни истини
в шепи събирам ?
дребни трохи за из път.

Наричам си
днес да бъда щастлива.
Ей, така на всичко напук?

За миг

Около мен се оплитат
думи омайни, красиви
както вълните се сплитат
в брегове на морета влюбчиви
както нестинарски поляни -
жар душевна разстлали -
омагьосват и пият страха ни
сила чрез огън си вляли,
както вятърни мелници
в крила ветровете оплели -
за миг притежават ги,
а после ги тласват
към нови предели...

Вятърен отпечатък

Вземам шепа думи.
Хвърлям ги срещу вятъра,
а той - щур неразумник,
ги заплита в душата ми
и с магически пръсти
дръзко по мене рисува
образ от слънчеви пръски
и разрошени думи.
Подсвирквайки весело,
поема нататък,
а при мене остава
един вятърен отпечатък.

* * *

Убили са щуреца.
И пеперудите ги няма.
Ще се родят отново
някъде по жетва може би,
за да топят оловото
и да творят мечти.
И ще ми нарисуват
нови спомени
от дъхави треви
и топъл хляб.
Трохи са те
по пътя ми наронени,
за да открия пак
спасителния бряг.

Омагьосан път

Голи мигове-
светулки в мрака залутани,
гравират в душата печал.
Фалшиви истини
с достоверност накичени
разстилат пред очите воал.
Диви пориви
от корена хукнали
стряскат снагата с пожар.
Боси спомени
безмълвно прегръщат се -
път омагьосан-
от мен начертан.

Голгота

Нощ-разпятие,
с безброй секунди -
камъни-проклятия
хвърлени към вечността...
Моята Голгота.

Подгонени мисли

Трясък.
Времето спря.
Болна надежда.
Гола душа.
Мърва илюзия.
Ослепяла звезда.
Боса пътека.
Далечна...зора.

Въздишка

Невероятно тъжно.
Невероятно тихо.
Избягвам да те гледам
във очите -
боя се може би,
че е заразна
самотата...

Очакване

Тихо е-
А аз
съм приготвила всичко.
Душата е спретната,
софрата е сложена -
хляб и шарена сол.
Друго не трябва.
Само ти да си тук...

Утринно потапяне

По бледите стъпки
на среднощтното вричане
събирам душата в зори.
Със сънени тръпки
на мисли отричани
потапям се в тихи гори
с напъпили пъпки -
въпроси складирани
мечтаещи цвят,
а роящи бодли...

* * *

Лунни пръски
ме сепват. Събуждат
ново очакване.
Боси пръсти
гравират надежди
в душата ми.
В цвят от кокиче
съм скрила
малко от вятъра.
Подарявам ти го
с дъха му хлапашки
да догониш мечтата си

Мечтата

Мечтата ми е
като пъстра пеперуда
всред зимен студ
криле разперила,
като напъпил кактус
на прозорец спънат.
Спящ,
сънуващ
вълните на море
от сухо злато...

Ала коя мечта
не е очакване и трепет,
и болка, и стремеж,
копнеж
да яхнеш ветровете,
политане,
пропадане,
бодеж
в търсене на нещо ново
в надпревара с времето
летеж?
Коя мечта
не е прегръщана с усмивка,
не е поливана със сълзи,
не е на седмоцвет извивка
не е издигане
когато животът
те притиска
да пълзиш?
Кое очакване
не е прегърнало мечта
разголена и дръзка,
усмихната наивно
с детска топлота?...

Мечтата ми
е като пъстра пеперуда,
с която аз се уча да летя.