СЕГА

Сега съм жена.
Твоя съпруга.
Майка на твойте деца.
А бях свободна.
Бях друга.
Имах право дори да греша.
Имах право без ум да се влюбвам
без да чакам ответна любов за това.
Имах право наивно да губя,
жар и плам да пилея с широка ръка.
Бях момиче желано и хубаво.
Бях наивна, до глупост добра.
Е,добре!
Вече съм друга?
Твоя съпруга,
майка на твойте деца.
Сега съм жена желана и хубава.
Понякога до глупост добра.
Но за бога!
Не дебни мисълта ми зад ъгъла.
Не ревнувай от краткият спомен
завладял ме за миг,
ей, така.
Подарих ти своето бъдеще.
С тебе се слях.
Но сега!
Позволи ми да имам своето минало.
Не поглеждай с укор натам.

Объркано

Съмнения, терзания, копнежи...
Това е равносметката от теб.
Не съм залагала капан и мрежи,
не съм те чакала и търсила макар, че
цял свят съм подредила аз за теб.

А може би, светът го нагласихме двама
невидим, таен и нечут.
Притиснат между твоята
и мойта драма,
светът кротува си
разумно луд.

Не търся път или пътека,
не търся брод към теб.
Аз бягам, бягам, бягам,
а душата ми след теб се рее
притворила очи
със присмех лек.

Къде си хукнала?-
Кънти един подтиснат глас.-
Неможеш да избягаш ти от мен,
защото аз съм в теб
и ти си част от мен.

Наивно моля небесата
да ми изпратят таен знак,
забравила, че в бързината
сама подритнах портата със крак...

* * *

Аз не моля!
Моли светът,
забравен на нашата пейка.
Спри за миг!
Обърни се!
Погледни тия сухи вече очи!
Приседни на скамейката
отдавна изстинала,
потърси сред листата
пътеките наши добри?
Аз не моля!
Моли светът ,
забравен на нашата пейка.
Моли надеждата,
пуснала корени в мен!?

НА ПРАГА

Ако поискам да се върна пак при тебе,
ще трябва много в душата си да потуша -
и жаждата, и слепите копнежи,
и болната ми вяра в любовта.

Ще вляза тихо. Лекичко ще те докосна
и ще те любя истински, не на шега,
ала оставила душата си самотна
отвънка да ме чака на студа.

Ще те обичам страстно, нежно.
А после ще си тръгна ей, така
прегърнала душата си небрежно,
претръпнала от студ и самота.

Ще стъпвам бавно, тихо, много леко
по натежали улици от скръб и суета.
А болката ще блика от очите ми.
И колко много, много пак ще съм сама?

* * *

Не ме проклинай ти!
И зъби в сърцето ми не впивай!
Пред прага съм се спряла не от страх,
греховна у дома, че се прибирам.
На прага се прощавам аз
със мойта обич,
вярата ми в любовта ранила.

Размисли по пътя

Когато слънцето залязва
и ние уморени спрем на пътя,
не искам нищо да ми казваш ?
душата ми сама ще ме упъти.

Душата ми ще ме научи
кога и как да се простя със тебе
и стиснала зад зъби свойта участ
по пътя си неравен да потегля.

Ще духа вятър.
Облаци ще плачат.
Земята и небето ще се слеят,
за да запазят в шепи топлината.
И ще е дълга, много дълга зимата?
Но птиците все пак ще се завърнат.
На ята.
С писък ще разкъсат тишината
и ще разпорят с крилете си простора,
за да възкръсне лятото?
И пак ще има птици на ята.
И пролети без теб ще има.

Стаената в душата ми тъга
ще ми напомня само
за нашто общо минало?

Предчувствие

С ритъм като лай на побесняло куче
сърцето мъката ми ще осмуче.
Ще я стаи дълбоко там, където
не може никой я усети.
Гордо вдигнала глава
по пътя си ще продължа.
Ще стъпвам с бавна, лека стъпка
да не разплискам преливащата мъка в мен?
И не, че няма да те търся.
Излъганите нерядко лъжат се
със същата лъжа?

Равносметка

Не чука,
не чака,
не моли -
вратата сама ти отворих.
Толкова дълго бях чакала!
Душата си бях подредила за теб
и сляпо се впуснах
единствено с вярата,
че срещам най-сетне човек?
Не чука.
Не чака.
Не моли.
Ти влезе в света ми безшумно и леко.
Безшумно и леко моя свят разруши,
а после вратата затвори.
Не плача.
Не чакам.
Не моля.
Просто пак не си Ти?

МЕЛНИЦА

Ти влизал ли си
в запустяла мелница,
където всяка стъпка
като вик кънти
и всяка паяжина
може да говори?
Такава е душата ми сега.
Една огромна,
запустяла мелница,
препълнена от спомени
за хора - лоши и добри.
Тук всяка паяжина крие спомен
и всяка нишка изтъкана е
от гордост и тъга?
Не се опитвай с тях да заговориш.
Те трепват,
но си остават все така?
Нали оставихме
отворена огромната врата,
но онемяхме
за фалшиви погледи и думи,
запомнили единствено езика
свещената,
пречистваща,
всесилна тишина?!..

Обвързване

Когато съм забравила коя съм
и защо съм тук,
само звездната душа
с мен говори.
Не ме буди.
Не стряскай
с думи тишината ми.
Не се опитвай
да ме разгадаеш.
Не се опитвай
самотата ми да прекроиш.
Не се побира
в рамки тишината.
Седни до мен и помълчи?
Неразгадани ще останат нишките
заплитащи душите ни,
щом в себе си намерим сили
по глътка тишина
да споделим?

Няма да се спра

На сред пътя няма да се спра,
че черупката ми вече отесня.
Вика в мен събудена зора:
"Самоизневяра нова няма да простя!"

Мисълта си с нежност ще приспя.
Съмненията с дързост ще заключа.
Приказна магия ще си подаря,
танц езически ме веч повлича.

И ще стъпвам леко по жарта
магията в душата си понесла
Ще стъпвам ли? Не, просто ще летя!
Нали звездите ме накичиха с крила!